вторник, 3 декември 2013 г.

on the road

от шепа време
искам да ти посветя поема
която да завършва с
‘ПРОЗОРЦИТЕ НА УЛИЧНИЦИТЕ
ВИНАГИ ГЛЕДАТ КЪМ ПЪТЯ’ но
загледана в твоя прозорец
не мога да напиша
нищо друго освен
прозорците на уличниците
винаги гледат към пътя

сряда, 27 ноември 2013 г.

Thisavros

аз вярвам че някъде
в паралелите на световете
душите ни се срещат
и ни оплакват

плачът им е музика
достойна за ушите на Бах
брайлова поезия за зрящи
взрив на нар
пред погледа на мравка
някъде душите ни се срещат
в лабиринтите на минотаврите
и после се разделят
губят се но
някъде душите ни се срещат
и ‘някъде’ не значи
върхове на пръсти
нито пък легло
в което са заченати
сираци

ДЕКЕМВРИ ЩЕ БЪДЕ АВГУСТИН

от тук насетне
книгите са мое упование
ще се преструвам че
не знам че пишеш
за всички които мислят
че пишеш за тях
понякога забравяш че
аз и ти сме една порода
долна измет поети
готови на всичко
да хербаризират
всяка следваща жена
в литература

наистина
какво ми пука
за скулптурите ти безръки
щом всяка е от камък
майсторски изчукан
докато ти
си съчинявал мен
наум
опъваш душата ми
подобно дреха
на простор без щипки

пази ме
лека муза съм
а вятърът е
винаги готов да ме отвее
като празен лист хартия
изгубен в черновите ти

събота, 2 ноември 2013 г.

CYBER LOVE

не искам
студени екрани
либидо
закърпено с пиксели

hard съм
без памет
и пръстите лепнат
от cyber любов
с лошо качество

...

по дяволите Буковски
щом не виждам ириса
и бурята помита
само зад окото
плът покрива
костта и плътта
търси
НИЩО
повече от
плът
скъпи
нека
реалността е измама
на която се хващат
само девственици

аз ще те обичам
live

събота, 26 октомври 2013 г.

ОБЕЩАНИЕ НА ЕДНА СЪПРУГА

обещавам да надебелея
да ми стискат обувките
да откажа
жените
цигарите
бръсначките

да пия оцет
да плача
само
когато режа лук
или скубя улов
ти само
целувай
на
нов
ред
и
плюй
о т м е р е н о
когато ме разлистваш

ти си порно актьор
ти знаеш -
всичко е посегателства на ръце
и старателно чукане

твоята вярна Пишеща Машина

сряда, 16 октомври 2013 г.

INSOMNIA

среднощно късно хайку
задраскано във 03:00
ръка във пуст хладилник
фас и две очи

описвам я
по памет
по бели дробове
по халат и
по цигара
по малки часове

неделя, 13 октомври 2013 г.

БАБА

баба е в пердетата
в терлиците
елеците
„в на баба ти стаята”
„мамо, баба умря”
„добре де, в другата стая”
в покривките на една кука
в лАстовиците и КолАдата
в чушкопека в
Дързост и Красота
не го догледа

гледа ме от телевизора
гледа ме от чушкопека
баба ми е телевизор
баба ми е чушкопек

неделя, 22 септември 2013 г.

събота, 24 август 2013 г.

НИКОТИН

цигарата ми -
тази ленива кучка
която опъвам и
свършва
в устата ми

не пуша угарки

сряда, 17 юли 2013 г.

Любовно

Разлиствам книгата като любовник,който разсъбличам и оставям след като го прочета.

събота, 15 юни 2013 г.

АНОМИЯ 2 на Рене Карабаш (Стая Номер 5)

Видео към литературното ми слушане АНОМИЯ

АНОМИЯ 1 на Рене Карабаш (арт клуб ТАМ)

Donna è mobile

малките легла
не й отиват
donna è mobile

Танхойзера

чета вървейки
очите да не търсят
спъвам се

Свличане

за свличането ще говоря

сърцето
ми се пуска от
ребрата
неизбежното пропада във
стомаха
до нивото на възчерните
неща,
тяло -
тънка кожа на змия

за свличането говоря

в онази дупка,
в гърлото оскъдно,
катакомба
на възпоменание отвъдно
плътта,
която някога била е виме
днес е кухина
в обвивката на име

за свличането говорех

рана на езика
от изчезнала ръка
свличане е всичко
пръст
отива
при
пръстта

Postmortem Fetus



Сюнет
Обрязаните от словото са безсмъртни.
Безсмъртието се случва в утробата,
преди плодът да се превърне в лопата.

***

Морфология на битието
Утроба –бъдеще единствено време
Плод - миналото време на
сегашното ми – запътило се минало

***

Първо причастие
Още в първата дума на падналия от дървото плод,
тлее отвъдно. Плодът зрее в обреченост -
обречеността да погребе дървото.
- Кой ще погребеш?
- Мама!
„Ма-ма” и вратите на отвъдното широко се отварят.

***

Оплождане
Фалус - език обрязан в зародиш
Фалус – опашката на гущер
Фалусът на словото регенерира
и разкъсва девствената ципа на живота.

***

Срича ми се.

сряда, 30 януари 2013 г.

АНОМИЯ



Аномията е ОТЧУЖДЕНИЕ, приело мащабите на социален феномен, който най - често бележи откъсването на човека от средата му. Но има и една друга аномия,която учените Дюркхайм и Менингер подминават, а именно девиантното отклонение, породено от липсата на хармония между двама души, което избуява в отчуждение. Аномичната любов се шепне. Заговорят ли за нея, онази бездна в ляво зейва и вратите на разочарованията, хаоса и илюзиите се отварят. Възможно ли е да избягаме от отчуждаването в любовта? А да се подредим в безредието на аномията?