Аномията е ОТЧУЖДЕНИЕ, приело мащабите на социален феномен, който най - често бележи откъсването на човека от средата му. Но има и една друга аномия,която учените Дюркхайм и Менингер подминават, а именно девиантното отклонение, породено от липсата на хармония между двама души, което избуява в отчуждение. Аномичната любов се шепне. Заговорят ли за нея, онази бездна в ляво зейва и вратите на разочарованията, хаоса и илюзиите се отварят. Възможно ли е да избягаме от отчуждаването в любовта? А да се подредим в безредието на аномията?
