Thisavros

аз вярвам че някъде
в паралелите на световете
душите ни се срещат
и ни оплакват

плачът им е музика
достойна за ушите на Бах
брайлова поезия за зрящи
взрив на нар
пред погледа на мравка
някъде душите ни се срещат
в лабиринтите на минотаврите
и после се разделят
губят се но
някъде душите ни се срещат
и ‘някъде’ не значи
върхове на пръсти
нито пък легло
в което са заченати
сираци

ДЕКЕМВРИ ЩЕ БЪДЕ АВГУСТИН

от тук насетне
книгите са мое упование
ще се преструвам че
не знам че пишеш
за всички които мислят
че пишеш за тях
понякога забравяш че
аз и ти сме една порода
долна измет поети
готови на всичко
да хербаризират
всяка следваща жена
в литература

наистина
какво ми пука
за скулптурите ти безръки
щом всяка е от камък
майсторски изчукан
докато ти
си съчинявал мен
наум
опъваш душата ми
подобно дреха
на простор без щипки

пази ме
лека муза съм
а вятърът е
винаги готов да ме отвее
като празен лист хартия
изгубен в черновите ти

CYBER LOVE

не искам
студени екрани
либидо
закърпено с пиксели

hard съм
без памет
и пръстите лепнат
от cyber любов
с лошо качество

...

по дяволите Буковски
щом не виждам ириса
и бурята помита
само зад окото
плът покрива
костта и плътта
търси
НИЩО
повече от
плът
скъпи
нека
реалността е измама
на която се хващат
само девственици

аз ще те обичам
live