четвъртък, 29 декември 2011 г.

Убийството на Дик

Всяка сутрин. Всяка скапана сутрин точно в 7:00 тази откачалка ме буди с крещящата си терапия. Крещи,ама крещи,сякаш я колят. Действало й ободряващо. Какво пък,така или иначе будилникът не работи...но понякога си мисля,че го прави нарочно-изцвилва с най-тъйнкия си глас на два метра от мен,перпендикулярно на леглото и паралелно на входната врата.Е,това е тя. Ли. Най-голямото ми щастие и нещастие. Откачалката,с която живея,с която се чукам,с която се карам и която обожавам. Студените плочки на пода се лепнаха,като гладни пиявици за краката ми. Апартаментът мирише на кафе. Проснах се на дивана пред големия запотен,френски прозорец. Налях си кафе от порцелановата кана върху ниската холна маса,на която имаше един препълнен с фасове пепелник,две чаши за вино,едната с червено вино на дъното,в която муха бе намерила смъртта си,няколко книги една върху друга, от които „Закуска в Тифани” и някаква на Буковски ,дебела свещ, потекла по стъклената маса,цигаре и кутия от цигари. Масата често беше в такъв вид,тъй като прекарвахме доста време край нея. Голяма препълнена чиния с макарони се тропна пред мен,така,че два макарона изпаднаха от нея на масата. –Макарони? -Да. -Знаеш,че не са ми най-любимата закуска. -И какво?Аз обичам макарони. Усмихна се и се врътна към бара на трапезарията. Кучка. Знае,че не обичам макарони. Куче и котка. По цял ден се караме и се сдобряваме като правим любов навсякъде-на масата в кухнята,на вратата,на дивана,в леглото,в банята,на пода...Знам,че връзката ни е лудост,без която за съжаление не можем. Нито аз. Нито тя. Ли е най-нелогичният и шантав човек,когото познавам. Сутрин често се разхожда гола,но днес по чудо беше наметнала червения си халат върху финото си тяло,стъпвайки леко и обикаляйки целия апартамент с бързи и ситни,отмерени стъпки,които забиваше в пода. Ли има големи уши. Да. Едно от малкото неща с които можех да я дразня. Кожата й бяла.Косата й гарваново черна. Лицето и е кръгло и детско.При много ниски или високи температури бузите й поруменяват,а устните й стават червени. А ръцете й...колкото и да е инфантилна в поведението и маниерите си,ръцете на Ли са прелъстяващо женствени. Фини,дълги пръсти.Ръце на пианистка.А не е. -Какво правиш? -Ти какво правиш? -Как си позволяваш? -Моля? Прекалено ужасно си странна?! -Странна? За теб е нещо нормално да хващаш съквартирантката си за задника? -За мен е нещо нормално,особено,когато тя освен съквартирантка е и моя приятелка! -Ти полудя ли? Чудех се какво й става. Дали реакцията й се дължеше на някаква обида от моя страна,тъй като таксата ми „свръхбагаж” за думите ми в куфара винаги е била висока, а и притежавам ненадмината словоохотливост,която понякога реже по-лошо и от бръснарско ножче. Реших,че това са поредните й глупотевини,като твърдеше,че нямаме нищо общо,освен общото ни съжителство. Но тази смахната игра започна да ми идва в повече,когато тя цял ден се държа с мен по този начин. Разговаряхме само по битови въпроси,което ме побъркваше. Не можех да направя нищо. Ли дори не искаше да ме чуе. Положението е трагично. Вече трети ден се държи така.Почти не си говорим. Говори ми само за някакъв мъж,на който вика Дик. Дик това,Дик онова.Не мога да слушам повече за този „фалус”. Исках да разбера нещо повече за него,но единственото,което можех да направя, беше да гледам всеки ден как Дик я посреща на края на първата пресечка в дясно. Дори един ден я целуна, което преобърна всичките ми вътрешности. Дик не беше нищо особено. Среден на ръст,с лице,което никога не успях да видя,тъй като върху него падаха черни къдрици от косата му,която наподобяваше гнездо,на което се чудех как още нито една гарга не беше свила гнездо. Мисля,че беше китарист,тъй като някои дни се появяваше с китара на гърба. Колко романтично! Като за капак трети ден вали. Мразя дъжда. Страхувам се. Травма от детството,за която не обичам да говоря. Не излизам без чадър. Дори при ясно време. Нещо като „дъждофобия”,ако въобще съществува такава дума. Целият този фарс с Ли и този Дик ме ядеше. Усещах как зърното на ревност и ярост растеше в мен и стигаше колосални размери. Не можех да спя,спрях да се храня. Бях в емоционална кома,от която нямаше изглед да се събудя. А и скапаният дъжд не спираше. Четвърта вечер. Вратата се хлопна и Ли влезе мокра до кости с китара в едната ръка. Свали и разхвърля мокрите си дрехи из стаята, и седна задъхана на дивана. Стоях отсреща и не отделях поглед от нея и новата й придобивка,която несъмнено бе получила от Дик. -Как си,бейби?-попита ме ухилена,подсмърчайки. Опитах се да кажа нещо,но не можах. Нещо ме беше хванало за шията и бе сковало цялото ми тяло. Ли крастоса крака и сложи китарата върху бедрата си. Кълбото в стомаха ми бързо се придвижи към гърлото ми и неочаквано излезе като зле смляна храна. –Това т-т-трябва д-д-да спре. –Кое,бейби? -Ще го убия. -Кой ще убиеш? -Дик.Ще му пръсна черепа. -О,да!Знам,бейби.-изсмя се тя. -Смешно ли ти е,”бейби” ? Усмивката й замръзна,когато извадих пистолет изпод едната възглавница на дивана. Исках да пратя Дик там от където беше дошъл-от Нищото. Ще очистя това копеле. Знаех,че я чака на ъгъла. Беше 8 часа вечерта. Всяка вечер се срещаха по това време.Затичах се в несвяст натам. Дъждът ме намокри. Първо се пропи на големи капки в дрехите ми, а после и намокри косата и цялото ми тяло. Не усещах нищо. Когато стигнах края на пресечката,той наистина беше там. Гледаше ме нагло и не помръдваше. Статуя. Ли ме настигаше крещейки, но единственото което чувах, беше кръвта в ушите ми и дъжда, който плющеше по земята. Вдигнах пистолета и се прицелих точно в челото. Бам! Застрелях го. Пръснах черепа на китаристчето. Втренчих се в уличната лампа над него. Под озарението й капките падаха с цвят на кръв. Каква червена вечер,помислих си. Постепенно започнах да чувам познат глас,който викаше „Събуди се!,Събуди се!” Тялото ми сякаш изплува от дъно,изтласкано от силно налягане. Пред мен стоеше Ли, втренчена уплашено в мен. -Имаше кошмар,съкровище.Добре ли си? -По-добре не съм била. -Откачалка! Прегърна ме силно и дълго време не се отлепихме една от друга. После станах, облякох си ризата и се приближих до прозореца. Обърнах се и видях как Ли ми се усмихва от леглото,изпод купчината чаршафи. Спокойна погледнах през прозореца. В края на улицата стоеше огромен билборд с някакъв китарист на него,с дупка на челото.