Сътворение

В началото бе окото.

соЛ

“ти си солницата дето не пуска” ми прочете от онази книга на Господинов, с която не се разделяше и само това ми повтаряше, а аз все повече се дръстех и поемах виновно мокрото от слюнките, които хвърчаха към мен всеки път, всеки божи път, в който ми го крещеше право в двете запушени дупки, да, аз бях солницата дето не пускаше, а ти все повече не можеше да ядеш месото си без сол, удряше ме в масата, блъскаше ме, друсаше ме като курва, а аз все повече не пусках, докато накрая просто не се изсипах върху жилавата ти пържола. настърви се и я изяде като животно, дивак..изяде я не защото най-после я посолих, а защото друга пържола нямаше. всъщност не бях много сигурна защо го направи, но да се беше видял отстрани, боже..по-противно нещо едва ли ти самият бе виждал някога. и не съм аз вече тази солница, не си и ти онзи безсолен тип.и спря месото...спря го..месото..защото ти просто умря от сол.

камшици

думите ми са умели камшици,
които жигосват само там,
където ударът им е насъщен

Паноптикон

Не, ти още не разбираш, че ние никога няма да сме равни в тази слепоочна любов и то не защото има хиподрум, или защото в два живота ти бе Каен а на мен се падна Авел да пребъда,а просто защото когато две деструктивни сили (чието триене според Юнг може да създаде съвършенство) се сблъскат, едната помита другата неповратимо. Помни, в централната кула на паноптикона ни може да има само един надзирател и чувството за невидима вездесъщност да е мое или твое,никога на двете.

Ако бях Китерон

Нека Тизифона ме бичува
 с огнен бич,
нека ме нахапят
змиите й на главата,
само ако стана Китерон
във този мит,
сам ако удавя
любовта й във блатата

Алекто и Мегера
 нека ме опеят
и хвърлят три монети
в лодка на Харон.
О,фурии властни ,
отведете ме от нея!
За туй,че не заслужих
да стоя на тоя трон!

Одисеята превърна се
 в сизифова война
и ето вече плавам
по река Херон
нека знае Тизифона
-ахилесовата ми пета
е туй,че аз самият
съм Троянски кон!

Трен

Днес ще съм влак.
Реших го и толкоз!
От бързите,влак.
От бързите.Толкоз.

Ще литна по релси
по гари ще спирам
пътници нови
на тях ще намирам

И всеки със куфара
в мен ще се качва
без дрехи,със куфара-
тъй ще се качва.

А аз ще го возя,
ще тракам,ще свиря
след мен ще остава
от черната диря

И някоя си релса
влака ако друсне
от куфара човекът
нещо ще изпусне

То ще се търкулне
под седалка ще се скрие
там следващия пътник
него да открие.

Когато празен стана,
ще спирам да почина.
Ето празен станах.
Спирам да почина.

Все пак съм влак.
Реших го и толкоз.
От бързите,влак.
От бързите.Толкоз.

Малка Селска Спирка

фамилно хайку

Дядо ми спартанец
спя в студена стая
баба ми плаче