вторник, 25 февруари 2014 г.

НА СЕЛО

вечер
от толкова улични кучета
не мога да чуя
скимтежа на душата ми
приютила поредната
мършава котка

ЗИМНА СКУКА

два вентилатора
играят на лято
в килера

ЕПИКРИЗА ЕПИКУР

(чете се на фона на ‘Пролетно Тайнство’ на Ставински)

ЕпиКУР е навсякъде
смига от билбордовете
лепне по клавишите
тече по брадичките
издува пакетите
настръхва циците
зърната кълнат
плези се и плюе-
възпитава по
епичноКУРейски-
разтваря бедрата
брои до десет
превръща се в щраус
преражда се в Грей
и излита...

Аполона спи
Дионисия се друса
Ева кърми тихо
в пазвата змия

болката е ябълка
която чупи зъби
само червеят отнася
райския й вкус
в пръстта
която Дионисий
ще разравя скоро с нокти
за костите на Аполон

...

една вечер
чух Грей да скимти
‘Има ли друг живот?’
-‘Има разбира се!’
отвърна хедонист
от съседния гроб

и един червей
като плувка потъна
в топлата къртичина

КЪМ СЕБЕ СИ

не можеш прескочи
ниската летва

забравяш-
краката ти са дълги