събота, 15 юни 2013 г.

АНОМИЯ 2 на Рене Карабаш (Стая Номер 5)

Видео към литературното ми слушане АНОМИЯ

АНОМИЯ 1 на Рене Карабаш (арт клуб ТАМ)

Donna è mobile

малките легла
не й отиват
donna è mobile

Танхойзера

чета вървейки
очите да не търсят
спъвам се

Свличане

за свличането ще говоря

сърцето
ми се пуска от
ребрата
неизбежното пропада във
стомаха
до нивото на възчерните
неща,
тяло -
тънка кожа на змия

за свличането говоря

в онази дупка,
в гърлото оскъдно,
катакомба
на възпоменание отвъдно
плътта,
която някога била е виме
днес е кухина
в обвивката на име

за свличането говорех

рана на езика
от изчезнала ръка
свличане е всичко
пръст
отива
при
пръстта

Postmortem Fetus



Сюнет
Обрязаните от словото са безсмъртни.
Безсмъртието се случва в утробата,
преди плодът да се превърне в лопата.

***

Морфология на битието
Утроба –бъдеще единствено време
Плод - миналото време на
сегашното ми – запътило се минало

***

Първо причастие
Още в първата дума на падналия от дървото плод,
тлее отвъдно. Плодът зрее в обреченост -
обречеността да погребе дървото.
- Кой ще погребеш?
- Мама!
„Ма-ма” и вратите на отвъдното широко се отварят.

***

Оплождане
Фалус - език обрязан в зародиш
Фалус – опашката на гущер
Фалусът на словото регенерира
и разкъсва девствената ципа на живота.

***

Срича ми се.