понеделник, 15 юни 2015 г.
***
отсъствие на ехо е смъртта
излизам от пещерата й
вадя тубичка лепило
от черната кутия
и залепям устата си
трябваше да оставя
тези думи на кърт
да се трупат във мен
тогава щях да бъда
тяло пълно с топла пръст
та когато се завърна в нея
и липсата на ехо ме пореже
да се изсипя през стомаха
от мен все нещо щеше да поникне
излизам от пещерата й
вадя тубичка лепило
от черната кутия
и залепям устата си
трябваше да оставя
тези думи на кърт
да се трупат във мен
тогава щях да бъда
тяло пълно с топла пръст
та когато се завърна в нея
и липсата на ехо ме пореже
да се изсипя през стомаха
от мен все нещо щеше да поникне
ПО СРЕДАТА НА ПУХЕНИЯ РАЗГОВОР
искам да обърна масата
крещя Мъчен човек
набирам те
пускам телефона
в чашата с узо
връзвам си обувките
една за друга
докъде стигнахме?
някой ме вика с твоето име
по средата на пухения разговор
никой вятър не ме носи
до високите ребра на небето
никой
търся смисъл
в ръката която стиска
моята като менгеме
сълзата на крокодила
следата
която ще остави
една обърната маса
по средата на пухен разговор
крещя Мъчен човек
набирам те
пускам телефона
в чашата с узо
връзвам си обувките
една за друга
докъде стигнахме?
някой ме вика с твоето име
по средата на пухения разговор
никой вятър не ме носи
до високите ребра на небето
никой
търся смисъл
в ръката която стиска
моята като менгеме
сълзата на крокодила
следата
която ще остави
една обърната маса
по средата на пухен разговор
ХОТЕЛ КАРДОЗО
вървя бързо
едно черно петно се носи по 23-та улица, 24-та, после наляво, спира пред вратата, отваря се вратата, петното се обръща, тръгвам обратно, 24-та, 23-та, 24-та, вратата
влизам
фоайето на хотел Кардозо-хотелът на любовниците, извинете, само любовници ли идват тук,жената на рецепцията се усмихва, намира се някоя и друга заблудена двойка, която инцидентно отсяда за не повече от вечер, защото не може да понесе толкова любов по коридорите му, смее се, не ми е смешно, патко, усмихвам се любезно, ключовете, стаята, сядам на леглото, пускам телевизора, само тази седмица
охладен заек с главата
опакован в защитена атмосфера, цветен свят – букети за любимите ви хора, спрей против петна, до изчерпване на количествата, не мерси, спирам телевизора, влизам в банята, светла е, заставам пред огледалото над мивката, радвам се да те видя, как беше пътуването, сама ли беше там, исках да кажа, някой посрещна ли те там
глупачка, глупачка, глупачка
приблизително 5 дълги лъжици дълбаят дупка в гърлото ми, дръжките им се забиват с томаха ми, нали това искаше, да,да аз нищо не казвам, добре съм, прекрасно е, чудесно, слизам, фоайето на хотел Кардозо, едно уиски моля, чакате ли някой, да, имате среща ли, не, как тогава чакате някой, колко ви дължа
много
винаги питат много тези малки женици в неизпрани униформи, рестото, още едно уиски,още едно моля, ако бях на ваше място, нямаше да чакам господина
тя е
не е господин, колко интересно, нима, да, учтиво я съветвам да си гледа работата, за която й плащат жълти пари, тя се съгласява с мен, без да възразява
глупачка, глупачка, глупачка
какво правя тук, глупави карми, bullshits, прераждания, минали животи, bullshits baby, всичко е измислица, за да понасяме часовете по-леко, ето, за да износваме часовете като майки, които знаят, че ще умрат сами преди да са родили
звънчето
на вратата, лъжиците, не се обръщам, не гледам, фоайето става по-светло, чувам името си, някой го изрича, вика го, някой ме хвърля на леглото, съблича ме и се заравя в мен самата, тя трепери, целува ме, ридае, аз ридая с нея
обичам те
обичам те
каква ужасяваща красота, каква агония, стон, от който ти се иска да погинеш, да умреш
сега
да те няма повече, край, нищо, да ни няма
да потънем в бистрото на леглото, сутринта да ни намери пиколото, което да носи чантата й, забрави я във фоайето, има ли някой, ехо
не
мъртви сме, аз съм жив и нося чантата на госпожицата, забрави я във фоайето снощи, махай се, умрели сме, смеем се силно, целува ме, Господи, пропадам в бръчките в края на очите й, оставете я до вратата, aurevoir
как беше пътуването, добре беше, само добре, какво повече, посрещна ли те някой, не, изгубих се, метрото на Париж е толкова объркано, смее се
объркано е да
и аз съм се губила в него, ти как се намери, следвах знаците, същите, които ме доведоха до теб, числото 23 например, когато те срещнах, започнах да го виждам навсякъде, вече съм на 24, това няма значение, напротив има, измислица ли е това
каза ли ми, че ще дойдеш в хотела тази вечер, не
беше ли сигурна, че ще съм тук и ще те чакам, не
обичаш ли ме, да
ела да живееш при мен
глупачка, глупачка, глупачка
тук в хотела ли, да, смее се като песновение, как добре прикрива страха, тази малка кучка, моето нежно момиче, моята бледа магнолия, любов моя
живот мой
хайде, няма да се налага да готвиш, да миеш чинии, знам колко не обичаш да миеш чинии, какво говориш глупачке, дано не ме е чула
не мога, заминавам
пак ли, пак, тя става, взима ножа от тоалетката, вкарва го в лявата част на гърдите ми, така добре ли е съкровище, не, още може, завърти наляво, така, да още малко, така как е, жестоко, продължавай, да вкарам ли още малко, давай, ох, това заболя, продължавай
къде си
тук съм, тръгвай си, да, махай се, сигурна ли си, не, да, не идвай никога повече тук, а числото 23, какво ще правим с него, съкровище мое, ще го изтрием, числата от тук нататък са 21, 22, 24, 25, няма го вече, сега можеш да си тръгнеш
тя си тръгва
оставя вратата отворена след себе си, крещя името й, викам, крещя името си, една бутилка уиски за стая седем, пускам телевизора, national geographic представя дивите животни на планетата Земя, не можеш да уловиш залеза, да спреш дъжда, и трябва ли, висока резолюция на най-красивите любовници в хотел Кардозо
как можах
румсервиз, сега ще се затворя и ще ме изкарат единствено с пожарна от тук, забравила си е дъвките, взимам ги, искам да умра от дъвки, сочните й розови дъвки, трескаво ги отварям и излапвам всичките, дъвча усърдно, сладостта им изпълва устата ми, запречва се на гърлото, не мога да дишам, помощ, пожарна, спасете ме, изкарайте ме от тази стая
изкарайте ме от този живот
вратата се отключва и две униформени женички влизат в стаята, добре ли сте, не мога да дишам, червена съм, тялото ми е пълно с дъвки, аз съм една голяма задавена дъвка, едната ме хваща през кръста, другата започва да вади дъвките от устата ми с дългите си пръсти
честно ли
аз, това красиво младо момиче на 25, прохождаща режисьорка, още по-прохождаща писателка, лежа на пода, препълнена с дъвки и две униформени момичета с основно образование ми оказват първа помощ, жалко ли е, не, ужасно много е жалко
фустите си тръгват, усмихват ми се, тройка, не, лоша идея, казах ли й да остане, не помня, казах ли това, май й казах да си тръгне, ама върни се, аз не исках
глупачка, глупачак, глупачка
ужасно много жалко слизам във фоайето, сядам на лоби бара, за вас какво, нищо за мен, за мен нищо, не ме гледай съжалително, на отчаяна ли ти приличам, чудя се от къде намирам сили, на фона на тази скръб, да бъда жестока в лявата си ключица, в дробовете, далака, момиците,в червата
да я убия ли
моля, да я убия ли питам, дали е добра идея, кой да убиете
нея
ако ви е взела любовника, давайте смело, женичката се смее, ще ме разбере ли това тъпо парче, ако й кажа, че тя е взела мен, мен ме взе, ама как ви е взела, вие сте тук, вече съм сигурна, че трябва да забранят основните училища, заеби, ще я убия, после ще затрия и себе си
две луди по-малко
или пък ще запаля хотела, фоайето е пълно с любовници, стар мъж и младо момиче, млад мъж и младо момиче, млад мъж и възрастна жена, стар мъж и много,много младо момиче, не му е дъщеря
приближавам се към първите, страх ли ви е, да, спокойно, тя не работи, няма да се прибира вкъщи за вечеря всяка вечер, страх ли ви е, да, спокойно, тук няма кухня, няма да може да готви всяка вечер, вас страх и ви е, много, спокойно, тя е достатъчно възрастна, за да не вижда субтитрите на филмите, вие, страх ли ви е, малката ме пита от какво да я е страх, от навика, тя се смее, мъжът с нея се разплаква, затова ли са тук, затова ли съм тук, хотел Кардозо – убийте навика, хванете си млада любовница
излизам, разтварям се в града, миризмата на комини ме поема, нося се като облак, лек и дъждовен, буквите на името й скачат от покрив на покрив, малки сладки космонавти, сапунени балончета, гумени мечета
клаксон
ей, гледай къде ходиш, шматко, някой каза ли нещо, срещу мен билборд на хотел Кардозо-изживейте хубавите моменти, знаете с кого
честно ли
чувам линейка, за мен е, лежа под много маркучи, слагат две ютии на гърдите ми, учестен пулс, хипертония, тахикардия, жизнени показатели извън нормата, ларингит, синузит, ринит, на къде да карам, към моргата, момиче имам и други поръчки да взимам, казвай накъде
към вкъщи, казах
ако получите писмо от нея за мен, го оставете на рецепцията и ми се обадете веднага, добре, какъв е адреса ви,
Свети Августин 11
само това ли, само това, от къде да мина, тази улица е забранена
това е задънена улица
влезте през някоя позволена, коя, все тая коя, всички край нея са позволени, ами ако влеза в нея на заден
спрете тук, мерси
пет дни, осем часа, три бутилки уиски, десет кутии цигари, две шишенца Неуропан, и една фуста на дивана, която не познавам, коя си ти, аз и ти нещо, не, и слава богу, изчезвай
двадесет и трета улица, двадесет и четвърта, завивам наляво, вратата, фоайето, съжалявам, няма писмо за вас, но
тя дойде
и, носеше много багаж, беше с малко сладко кученце, толкова сладко че, какво каза, попита дали в хотела има пералня и ресторант, друго, после попита за вас, не е тук, казах, че ви няма, само това, остави и тази бележка
ще те намеря
защо не ми се обадихте, тя не позволи, не й се обаждайте каза, довиждане
излизам, искам дъвки, розови големи дъвки, да изпълнят устата ми, грабя в шепите си сняг и го тъпча в устата си, снегът сковава небцето ми, зъбите болят, челюстта, пръстите, цялото тяло, имам лавини в устата, раздавач на флайери мушка в джоба ми брошура, говори с любим човек неограничено за 23 лв на месец, някой взима брошурата от ръцете ми
здравей, търсих те
едно черно петно се носи по 23-та улица, 24-та, после наляво, спира пред вратата, отваря се вратата, петното се обръща, тръгвам обратно, 24-та, 23-та, 24-та, вратата
влизам
фоайето на хотел Кардозо-хотелът на любовниците, извинете, само любовници ли идват тук,жената на рецепцията се усмихва, намира се някоя и друга заблудена двойка, която инцидентно отсяда за не повече от вечер, защото не може да понесе толкова любов по коридорите му, смее се, не ми е смешно, патко, усмихвам се любезно, ключовете, стаята, сядам на леглото, пускам телевизора, само тази седмица
охладен заек с главата
опакован в защитена атмосфера, цветен свят – букети за любимите ви хора, спрей против петна, до изчерпване на количествата, не мерси, спирам телевизора, влизам в банята, светла е, заставам пред огледалото над мивката, радвам се да те видя, как беше пътуването, сама ли беше там, исках да кажа, някой посрещна ли те там
глупачка, глупачка, глупачка
приблизително 5 дълги лъжици дълбаят дупка в гърлото ми, дръжките им се забиват с томаха ми, нали това искаше, да,да аз нищо не казвам, добре съм, прекрасно е, чудесно, слизам, фоайето на хотел Кардозо, едно уиски моля, чакате ли някой, да, имате среща ли, не, как тогава чакате някой, колко ви дължа
много
винаги питат много тези малки женици в неизпрани униформи, рестото, още едно уиски,още едно моля, ако бях на ваше място, нямаше да чакам господина
тя е
не е господин, колко интересно, нима, да, учтиво я съветвам да си гледа работата, за която й плащат жълти пари, тя се съгласява с мен, без да възразява
глупачка, глупачка, глупачка
какво правя тук, глупави карми, bullshits, прераждания, минали животи, bullshits baby, всичко е измислица, за да понасяме часовете по-леко, ето, за да износваме часовете като майки, които знаят, че ще умрат сами преди да са родили
звънчето
на вратата, лъжиците, не се обръщам, не гледам, фоайето става по-светло, чувам името си, някой го изрича, вика го, някой ме хвърля на леглото, съблича ме и се заравя в мен самата, тя трепери, целува ме, ридае, аз ридая с нея
обичам те
обичам те
каква ужасяваща красота, каква агония, стон, от който ти се иска да погинеш, да умреш
сега
да те няма повече, край, нищо, да ни няма
да потънем в бистрото на леглото, сутринта да ни намери пиколото, което да носи чантата й, забрави я във фоайето, има ли някой, ехо
не
мъртви сме, аз съм жив и нося чантата на госпожицата, забрави я във фоайето снощи, махай се, умрели сме, смеем се силно, целува ме, Господи, пропадам в бръчките в края на очите й, оставете я до вратата, aurevoir
как беше пътуването, добре беше, само добре, какво повече, посрещна ли те някой, не, изгубих се, метрото на Париж е толкова объркано, смее се
объркано е да
и аз съм се губила в него, ти как се намери, следвах знаците, същите, които ме доведоха до теб, числото 23 например, когато те срещнах, започнах да го виждам навсякъде, вече съм на 24, това няма значение, напротив има, измислица ли е това
каза ли ми, че ще дойдеш в хотела тази вечер, не
беше ли сигурна, че ще съм тук и ще те чакам, не
обичаш ли ме, да
ела да живееш при мен
глупачка, глупачка, глупачка
тук в хотела ли, да, смее се като песновение, как добре прикрива страха, тази малка кучка, моето нежно момиче, моята бледа магнолия, любов моя
живот мой
хайде, няма да се налага да готвиш, да миеш чинии, знам колко не обичаш да миеш чинии, какво говориш глупачке, дано не ме е чула
не мога, заминавам
пак ли, пак, тя става, взима ножа от тоалетката, вкарва го в лявата част на гърдите ми, така добре ли е съкровище, не, още може, завърти наляво, така, да още малко, така как е, жестоко, продължавай, да вкарам ли още малко, давай, ох, това заболя, продължавай
къде си
тук съм, тръгвай си, да, махай се, сигурна ли си, не, да, не идвай никога повече тук, а числото 23, какво ще правим с него, съкровище мое, ще го изтрием, числата от тук нататък са 21, 22, 24, 25, няма го вече, сега можеш да си тръгнеш
тя си тръгва
оставя вратата отворена след себе си, крещя името й, викам, крещя името си, една бутилка уиски за стая седем, пускам телевизора, national geographic представя дивите животни на планетата Земя, не можеш да уловиш залеза, да спреш дъжда, и трябва ли, висока резолюция на най-красивите любовници в хотел Кардозо
как можах
румсервиз, сега ще се затворя и ще ме изкарат единствено с пожарна от тук, забравила си е дъвките, взимам ги, искам да умра от дъвки, сочните й розови дъвки, трескаво ги отварям и излапвам всичките, дъвча усърдно, сладостта им изпълва устата ми, запречва се на гърлото, не мога да дишам, помощ, пожарна, спасете ме, изкарайте ме от тази стая
изкарайте ме от този живот
вратата се отключва и две униформени женички влизат в стаята, добре ли сте, не мога да дишам, червена съм, тялото ми е пълно с дъвки, аз съм една голяма задавена дъвка, едната ме хваща през кръста, другата започва да вади дъвките от устата ми с дългите си пръсти
честно ли
аз, това красиво младо момиче на 25, прохождаща режисьорка, още по-прохождаща писателка, лежа на пода, препълнена с дъвки и две униформени момичета с основно образование ми оказват първа помощ, жалко ли е, не, ужасно много е жалко
фустите си тръгват, усмихват ми се, тройка, не, лоша идея, казах ли й да остане, не помня, казах ли това, май й казах да си тръгне, ама върни се, аз не исках
глупачка, глупачак, глупачка
ужасно много жалко слизам във фоайето, сядам на лоби бара, за вас какво, нищо за мен, за мен нищо, не ме гледай съжалително, на отчаяна ли ти приличам, чудя се от къде намирам сили, на фона на тази скръб, да бъда жестока в лявата си ключица, в дробовете, далака, момиците,в червата
да я убия ли
моля, да я убия ли питам, дали е добра идея, кой да убиете
нея
ако ви е взела любовника, давайте смело, женичката се смее, ще ме разбере ли това тъпо парче, ако й кажа, че тя е взела мен, мен ме взе, ама как ви е взела, вие сте тук, вече съм сигурна, че трябва да забранят основните училища, заеби, ще я убия, после ще затрия и себе си
две луди по-малко
или пък ще запаля хотела, фоайето е пълно с любовници, стар мъж и младо момиче, млад мъж и младо момиче, млад мъж и възрастна жена, стар мъж и много,много младо момиче, не му е дъщеря
приближавам се към първите, страх ли ви е, да, спокойно, тя не работи, няма да се прибира вкъщи за вечеря всяка вечер, страх ли ви е, да, спокойно, тук няма кухня, няма да може да готви всяка вечер, вас страх и ви е, много, спокойно, тя е достатъчно възрастна, за да не вижда субтитрите на филмите, вие, страх ли ви е, малката ме пита от какво да я е страх, от навика, тя се смее, мъжът с нея се разплаква, затова ли са тук, затова ли съм тук, хотел Кардозо – убийте навика, хванете си млада любовница
излизам, разтварям се в града, миризмата на комини ме поема, нося се като облак, лек и дъждовен, буквите на името й скачат от покрив на покрив, малки сладки космонавти, сапунени балончета, гумени мечета
клаксон
ей, гледай къде ходиш, шматко, някой каза ли нещо, срещу мен билборд на хотел Кардозо-изживейте хубавите моменти, знаете с кого
честно ли
чувам линейка, за мен е, лежа под много маркучи, слагат две ютии на гърдите ми, учестен пулс, хипертония, тахикардия, жизнени показатели извън нормата, ларингит, синузит, ринит, на къде да карам, към моргата, момиче имам и други поръчки да взимам, казвай накъде
към вкъщи, казах
ако получите писмо от нея за мен, го оставете на рецепцията и ми се обадете веднага, добре, какъв е адреса ви,
Свети Августин 11
само това ли, само това, от къде да мина, тази улица е забранена
това е задънена улица
влезте през някоя позволена, коя, все тая коя, всички край нея са позволени, ами ако влеза в нея на заден
спрете тук, мерси
пет дни, осем часа, три бутилки уиски, десет кутии цигари, две шишенца Неуропан, и една фуста на дивана, която не познавам, коя си ти, аз и ти нещо, не, и слава богу, изчезвай
двадесет и трета улица, двадесет и четвърта, завивам наляво, вратата, фоайето, съжалявам, няма писмо за вас, но
тя дойде
и, носеше много багаж, беше с малко сладко кученце, толкова сладко че, какво каза, попита дали в хотела има пералня и ресторант, друго, после попита за вас, не е тук, казах, че ви няма, само това, остави и тази бележка
ще те намеря
защо не ми се обадихте, тя не позволи, не й се обаждайте каза, довиждане
излизам, искам дъвки, розови големи дъвки, да изпълнят устата ми, грабя в шепите си сняг и го тъпча в устата си, снегът сковава небцето ми, зъбите болят, челюстта, пръстите, цялото тяло, имам лавини в устата, раздавач на флайери мушка в джоба ми брошура, говори с любим човек неограничено за 23 лв на месец, някой взима брошурата от ръцете ми
здравей, търсих те
понеделник, 23 юни 2014 г.
НАЙ-ТЪЖНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ
обещах си
когато спра да те обичам
да напиша най-тъжното стихотворение
това стихотворение
когато спра да те обичам
да напиша най-тъжното стихотворение
това стихотворение
Абонамент за:
Публикации (Atom)