за свличането ще говоря
сърцето
ми се пуска от
ребрата
неизбежното пропада във
стомаха
до нивото на възчерните
неща,
тяло -
тънка кожа на змия
за свличането говоря
в онази дупка,
в гърлото оскъдно,
катакомба
на възпоменание отвъдно
плътта,
която някога била е виме
днес е кухина
в обвивката на име
за свличането говорех
рана на езика
от изчезнала ръка
свличане е всичко
пръст
отива
при
пръстта
Няма коментари:
Публикуване на коментар