Разплисквам се по жълтите павета,
изливам се върху чадъри счупени.
Проливна съм, но що туй значи,псета,
щом в пазвата си кърмя само бурени?

Улукът е пързалка - спускам се!
Пързалям се като дете по нея.
Водите ми изтичат - гмуркам се,
в градината ви тайна зеленея.

Простете ми цветя удавени,
и вие дървеса от дъжд ранени!
Ще бъдете сега от мен забравени-
аз рожба съм на ламаринените вени!

Тъй трудно е да се завърнеш в облака,
особено ако си дъжд проливен.
Събирам се единствено в една ръка,
тя в раната ми бърка с пръст безимен.