от тук насетне
книгите са мое упование
ще се преструвам че
не знам че пишеш
за всички които мислят
че пишеш за тях
понякога забравяш че
аз и ти сме една порода
долна измет поети
готови на всичко
да хербаризират
всяка следваща жена
в литература
наистина
какво ми пука
за скулптурите ти безръки
щом всяка е от камък
майсторски изчукан
докато ти
си съчинявал мен
наум
опъваш душата ми
подобно дреха
на простор без щипки
пази ме
лека муза съм
а вятърът е
винаги готов да ме отвее
като празен лист хартия
изгубен в черновите ти
Няма коментари:
Публикуване на коментар