аз вярвам че някъде
в паралелите на световете
душите ни се срещат
и ни оплакват
плачът им е музика
достойна за ушите на Бах
брайлова поезия за зрящи
взрив на нар
пред погледа на мравка
някъде душите ни се срещат
в лабиринтите на минотаврите
и после се разделят
губят се но
някъде душите ни се срещат
и ‘някъде’ не значи
върхове на пръсти
нито пък легло
в което са заченати
сираци
Няма коментари:
Публикуване на коментар